НОА 2025, IV кръг — Задача 2. Неочаквана задача
XXVIII Национална олимпиада по астрономия — Подборен кръг, 12 юли 2025 г., Варна, наблюдателен тур · 12 юли 2025 г. · 25 т.
Условие
На Фигура 2 е дадена звездна карта в азимутална еквидистантна проекция. В такава проекция зенитното отстояние на дадена точка е пропорционално на разстоянието от центъра на картата. Датата на наблюдение е 20.02.
А) С буквите a-j са отбелязани на картата няколко звезди. За всяка запишете нейното име и съзвездие.
| Звезда | Име | Съзвездие |
|---|---|---|
| a | ||
| b | ||
| c | ||
| d | ||
| e | ||
| f | ||
| g | ||
| h | ||
| i | ||
| j |
[10 т.]
Б) Една ярка звезда () е премахната от картата. Коя е тя? [2 т.]
В) Намерете географската ширина на наблюдателя. [4 т.]
Г) Колко е часът по местно средно слънчево време? [4 т.]
Д) Какви са хоризонталните координати на звездата Антарес? [2 т.]
Е) Какви са еклиптичните координати на звездата Арктур? [3 т.]
| Име на звездата | ||
|---|---|---|
| Ширина | ||
| Час | ||
| Координати [Д)] | (геодезичен) | |
| Координати [Е)] |

Отговори
А) a — Алкаид (Голяма мечка); b — Рас Алгети (Херкулес); c — Зубенелгенуби (Везни); d — Алфард (Хидра); e — Нусакан (Северна корона); f — Процион (Малко куче); g — Миаплацидус (Кил); h — Атрия (Южен триъгълник); i — Менкент (Кентавър); j — Пийкок (Паун)
Б) Адара (ε CMa)
В) φ = 34° S
Г) 3 h 02 m
В таблицата с отговори е отпечатано 3 h 02 m, а в текста на решението се получава 2 h 54 m; и двете стойности са в интервала за пълен брой точки [2:30; 3:30].
Д) A = 95° (геодезичен), h = +45°
Е) λ = 204°, β = +31°
Решение
А)
| Звезда | Име | Съзвездие |
|---|---|---|
| a | Алкаид | Голяма мечка |
| b | Рас Алгети | Херкулес |
| c | Зубенелгенуби | Везни |
| d | Алфард | Хидра |
| e | Нусакан | Северна корона |
| f | Процион | Малко куче |
| g | Миаплацидус | Кил |
| h | Атрия | Южен триъгълник |
| i | Менкент | Кентавър |
| j | Пийкок | Паун |
| Име на звездата | Адара (ε CMa) | |
|---|---|---|
| Ширина | ||
| Час | 3 h 02 m | |
| Координати [Д)] | (геодезичен) | |
| Координати [Е)] |
Решение.
В) Видимо сме в южното полукълбо. Най-точният начин за намиране на ширината е с прецизно прекарване на небесния екватор. Най-близката до зенита точка от екватора отстои от него на .
Друг възможен начин е да намерим южния небесен полюс. Това може да стане, като пресечем симетралата на Толиман и Хадар с линията на Акрукс и Гакрукс. След това отмерваме зенитното отстояние. То е и оттам .
Г) Трябва да знаем ректасценцията на меридиана, за който телата в момента кулминират. Тя е приблизително . По този меридиан часовият ъгъл сега е . От връзката имаме, че звездното време също е . Оттам нататък използваме, че в деня на пролетно равноденствие (21.03) звездното време изпреварва местното средно слънчево с 12 h, като с всеки изминал ден тази разлика расте с 3 m 56 s. За нашата дата на наблюдение разликата е 10 h 06 m, тоест часът е 2 h 54 m.
Е) Тук идеята е да построим еклиптиката и да оценим отстоянието на Арктур от нея. Дъгата от еклиптиката към Арктур е близка до вертикален кръг, така че ъгълът може да се оцени добре с пропорция.
Коментар. Наблюденията се правят от Кейптаун (, ) на 20.02.2025. Часът е 3:48 по гражданско време. Луната е изкуствено премахната.
Критерии за оценяване.
А) За всяка звезда и съзвездие [0.5 т.]+[0.5 т.]
Приемат се и Байерови означения.
Б) Адара (ε CMa) [2 т.]
В) [32° S; 36° S] [4 т.] // [30° S; 38° S] [2 т.] [28° S; 40° S] [1 т.]
Ако полукълбото не е указано изрично, не се дават точки.
Г) [2:30; 3:30] [4 т.] // // [2:15; 3:45] [2 т.] // [2:00; 4:00] [1 т.]
Д) Азимут [92°; 98°] [1 т.]; Височина [43°; 47°] [1 т.]
Е) Еклиптична дължина [196°; 212°] [1.5 т.]; Еклиптична ширина [28°; 34°] [1.5 т.]
Оригинал в Архива: 25-IV-nabl.pdf · официални решения: a25-IV-nabl.pdf