НОФ 2018, III кръг (национален), 10–12 клас, експеримент, лист 2 — Задача 2
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА. НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО ФИЗИКА. НАЦИОНАЛЕН КРЪГ, 4 април 2018 г., Русе. Тема 10.–12. клас (четвърта състезателна група). Експериментален кръг. Задача 2 · 4 април 2018 г.
Внимание: Бележка към темата
Файлът с решения в архива е за теоретичния кръг; официалното решение на тази задача е взето от стр. 3–4 на файла с условието.
Условие
1 Теоретична част
Молекулите от повърхностния слой на течност, която се намира в контакт с друго вещество, изпитват различни сили в сравнение с молекулите от обема на течността. Това е следствие от различното обкръжение на молекулите от повърхностния слой. Силата, която действа на тези молекули, ще е перпендикулярна на граничната повърхност, като големината и посоката ѝ ще зависят от вида на двете среди.
Да разгледаме границата вода–въздух. Тъй като водата е по-плътна, то силата, която действа на молекулите на водата от повърхността, ще е насочена към вътрешността на водата. За да премине молекула от вътрешността на водата към повърхностния слой, тя ще извърши отрицателна работа , при което площта на повърхността ще нарасне с , като е изпълнено следното равенство:
Коефициентът се нарича коефициент на повърхностно напрежение () и има смисъл на работата, която е необходима, за да се увеличи повърхността на течността с .
Сега нека разгледаме водната повърхност в близост до стените на съда, в който се намира водата. Отново поради взаимодействието между молекулите на водата с тези на съда (и въздуха), повърхността на водата в близост до стените се изкривява. Ако размерите на съда са сравними с радиуса на кривината, то явленията, които се наблюдават в такива случаи, се наричат капилярни и се обуславят от наличието на повърхностно напрежение. Така например, ако вземем тънка стъклена тръбичка (капилярка) с радиус и я потопим във вода, нивото на водата в тръбичката ще е по-високо от това на водата извън нея, като:

където е плътността на водата, а е земното ускорение.
Като използваме написаното по-горе, може да се покаже, че ако вземем две стъклени пластини, които сключват малък ъгъл (такъв, че ; виж Фигура 1) и запълним разстоянието между тях с вода, то височината на водата, на разстояние от общия ръб на двете пластини, ще се дава с израза
където тук отново е плътността на водата, е земното ускорение, е коефициентът на повърхностно напрежение на водата, а разстоянията и са означени на Фигура 1.
2 Задачи
Определете коефициента на повърхностното напрежение на границата вода–въздух. При изпълнение на задачата спазвайте следната последователност:
1. Опишете кратко и ясно последователността на провеждане на измерванията, като наблегнете само на най-важното. [3 т.]
2. Представете зависимостта (1) с подходящи променливи, така че да получите линейна зависимост, от която да може да се определи с минимална грешка. [3 т.]
3. Направете необходимите измервания и представете данните таблично (използвайте предоставения лист за таблицата). [5 т.]
4. Използвайте експерименталните данни от задача 3. и представете зависимостта от задача 2. графично. [5 т.]
5. Пресметнете от наклона на правата от задача 4. [2 т.]
6. Оценете абсолютната и относителната грешка на . Представете крайния резултат за , като отчитате пресметнатите грешки. [2 т.]
3 Уреди и материали
- Вода — 300 ml
- Пластмасова ваничка — 1 бр.
- Стъкла с размери — 2 бр.
- Капилярка с означен външен диаметър — 1 бр.
- Метални щипки — 2 бр.
- Ластици — 3–4 бр.
- Тънкописец — 1 бр.
- Метална линия — 1 бр.
- Салфетки — 2–3 бр.
- Попивателна кърпа — 1 бр.
- Милиметрова хартия — 1 л.
Забележка: Ако намокрите върха на тънкописеца, най-вероятно ще спре да пише. За да го използвате отново го разклатете добре. Салфетките могат да бъдат използвани за подсушаване на стъклата и/или за почистването им от мастилото на тънкописеца.
Отговори
63.6 mN/m
Официален краен резултат: σ = (63.6 ± 1.2) mN/m, т.е. 63.6 mN/m ± 1.8%.
Решение
1. Опишете кратко и ясно последователността на провеждане на измерванията, като наблегнете само на най-важното.
Последователност на провеждане на измерванията: за определяне на коефициента на повърхностно напрежение по описания метод в теоретичната част, трябва да снемем зависимост от вида , която да сведем до линейна. За целта трябва да получим „картина“ подобна на Фигура 1. Нека използваме ластиците, за да прикрепим едното стъкло към другото, като ги разделяме в единия край с помощта на капилярката. Може точно да позиционираме капилярката, като използваме линията. Фиксираме стъклата и капилярката с металните щипки, които поставяме в долния край на стъклата – така щипките ще ги държат изправени. Наливаме вода във ваничката и поставяме стъклата в нея. За да изглежда повърхността на водата между стъклата като тази показана на Фигура 1, трябва добре да намокрим вътрешната повърхност на стъклата и да изчакаме докато кривата стане гладка. Подсушаваме външната страна на едното стъкло със салфетките. Използваме тънкописеца, за да маркираме с точки върху външната част на стъклото водната повърхност между двете стъкла. Тъй като стъклата са дебели 4 mm, при маркирането трябва да гледаме нормално към стъклото. След като сме маркирали водната повърхност, внимателно разделяме двете стъкла и измерваме координатите на точките спрямо ръбовете на стъклото. Тъй като в първите 10 cm от линията най-малкото деление е 0.5 mm, ще гледаме точки, които имат координати не повече от 10 cm. Освен това, в двата края на хиперболата координатите се определят неточно (хиперболата е много стръмна/полегата). При измерване на разстоянието отчитаме, че ръбовете на стъклата са скосени, т.е. . (3 т.)
2. Представете зависимостта (1) с подходящи променливи, така че да получите линейна зависимост, от която да може да се определи с минимална грешка.
За да получим линейна зависимост, може да въведем нова променлива . Тогава (1) се записва като:
където
В описания по-горе начин, измерените координати на точките са спрямо ръбовете на стъклото. Това значи, че от ординатата на всяка точка трябва да извадим височината на водата във ваничката , така че . За да намалим грешката от пряко измерване на , може просто да заместим в горната зависимост и така окончателно получаваме зависимост от вида:
(3 т.)
3. Направете необходимите измервания и представете данните таблично (използвайте предоставения лист за таблицата).
Измерените експериментални данни са представени в таблицата по-долу. При отбелязани мерни единици в таблицата се дават (0.5 т.). При поне десет измервания се дават (3.5 т.), за под пет измервания се дават (1.5 т.).
Ако поставим капилярката в края на стъклото, разстоянието е равно на диаметъра на капилярката, а като отчетем скосяването на ръбовете на стъклото: . Абсолютните грешки на , и са съответно и . (1 т.)
| (mm) | (mm) | () |
|---|---|---|
| 75.5 | 21.0 | 13.2 |
| 70.0 | 22.0 | 14.3 |
| 65.5 | 22.5 | 15.3 |
| 60.0 | 24.0 | 16.7 |
| 55.0 | 25.5 | 18.2 |
| 50.0 | 27.0 | 20.0 |
| 45.0 | 29.0 | 22.2 |
| 40.0 | 31.0 | 25.0 |
| 35.0 | 34.0 | 28.6 |
| 30.5 | 37.5 | 32.8 |
| 26.5 | 42.0 | 37.7 |
| 23.5 | 46.5 | 42.6 |
4. Използвайте експерименталните данни от задача 3. и представете зависимостта от задача 2. графично.
Точки за графиката се дават, ако е използвана цялата площ на листа милиметрова хартия; (1.5 т.) по осите на графиката са означени съответните величини и мерните им единици; (1.5 т.) нанесени са всички точки от таблицата в задача 3. (2 т.)

5. Пресметнете от наклона на правата от задача 4.
Наклонът на графиката може да се определи по метода на най-малките квадрати (или графично, като се използват две точки от правата), откъдето получаваме . Съответно . (2 т.)
6. Оценете абсолютната и относителната грешка на . Представете крайния резултат за , като отчитате пресметнатите грешки.
Абсолютната грешка може да пресметнем по формулата , където е всяка една от величините участващи в горния израз за . Относителна грешка пресмятаме, като . Така окончателно получаваме:
(1 т.)
(1 т.)
Оригинал в Архива: 10-12_exp2.pdf · официални решения: NOF3_2018_10-12solutions.pdf