НПСФ 2006, 10. клас — Задача 2. Трупче върху клин, движещ се с ускорение
Национално пролетно състезание по физика 2006, Пловдив — тема за 10. клас · 17 март 2006 г. · 10 т.
Условие
Трупче е поставено върху наклонената повърхност на един клин. Тази повърхност сключва ъгъл с хоризонталата. Клинът се движи с ускорение върху хоризонтална равнина. Ускорението е насочено към върха на клина като първоначално трупчето е неподвижно спрямо клина. Коефициентът на триене при хлъзгане между трупчето и клина е . Приемете, че има такава стойност, че за определен интервал от ускорения трупчето може да остане неподвижно спрямо клина. Намерете:
а) минималното ускорение , при което трупчето е неподвижно спрямо клина [3 т.]
б) максмалното ускорение , при което трупчето е неподвижно спрямо клина [3 т.]
в) ако , , а земното ускорение е , изчислете [1 т] и [1 т] [2 т.]
г) ако има такава стойност, че трупчето остава неподвижно спрямо клина при произволни стойности на ускорението , намерете какви стойности може да приема [2 т.]
Отговори
а)
б)
в)
По 1 точка за всяка от двете стойности.
г)
Коефициентът на триене трябва да е по-голям едновременно от и от .
Решение
а) След като съществува минимално ускорение, при което трупчето остава неподвижно следва, че в частен случай – ускорение нула, трупчето трябва да се хлъзга и естествено то ще се хлъзга надолу. Следователно силата на триене ще е насочена нагоре, което трябва да е вярно и при ускорение и малко по-голямо от него. В този случай посоката и големината на силите съответстват на Фиг. 1а. Разлагайки ги в координатна система с оси и (виж Фиг. 1а) и отчитайки, че трупчето се движи с ускорение надясно, трябва да са изпълнени следните равенства и неравенства:
(за (2.1), (2.2) и (2.3) по [0,5 т])
Изразявайки в (2.1) и (2.2) и използвайки (2.3), получаваме
(2.4) и (2.5) могат да се преобразуват съответно до
Обединявайки двете неравенства, получаваме
От (2.8) за получаваме
Следователно
б) След като съществува максимално ускорение, при което трупчето остава неподвижно следва, че в частен случай – много голямо ускорение (безкрайност), трупчето трябва да се хлъзга и то ще се хлъзга нагоре. Следователно силата на триене ще е насочена надолу, което трябва да е вярно и при ускорение и малко по-малко от него. В този случай посоката и големината на силите съответстват на Фиг. 1б. Разлагайки ги в координатна система с оси и (виж Фиг. 1б) и отчитайки, че трупчето се движи с ускорение надясно, трябва да са изпълнени следните равенства и неравенства:

(за (2.11), (2.12) и (2.13) по [0,5 т])
Изразявайки в (2.11) и (2.12) и използвайки (2.13), получаваме
(2.14) и (2.15) могат да се преобразуват съответно до
Обединявайки двете неравенства, получаваме
От (2.18) за получаваме
в) Ако и , то замествайки в (2.10) и (2.20) се получава
г) От (2.10) се вижда, че , когато . Следователно при по-голям коефициент на триене от тази стойност, при произволно малко ускорение трупчето ще е неподвижно [0,5 т]. От (2.20) се вижда, че , когато . Следователно при по-голям коефициент на триене от тази стойност, при произволно голямо ускорение трупчето ще е неподвижно [0,5 т]. Следователно за да остава трупчето неподвижно спрямо клина при произволни стойности на ускорението , трябва да е по-голямо и от , и от [1 т].
Оригинал в Архива: proletni_2006_10problems.pdf · официални решения: proletni_2006_10solutions.pdf