Национално пролетно състезание по физика, 12 – 14 март 2021 г., Стара Загора — Специална тема · 12 март 2021 г. · 10 т.
Условие
По кръгов проводник с радиус R тече ток с големина I.
Забележка на транскрипцията: блокът „Полезна физика и математика“ по-долу е отпечатан на отделна последна страница (стр. 4) на темата и се отнася за цялата тема.
Полезна физика и математика:
Закон на Био-Савар: Индукцията ΔB на магнитното поле, създадено от проводник с дължина Δl, по който тече ток I, в точка на разстояние r от него, е ΔB=4πμ0r2IΔlsinθ, където ъгълът θ е ъгълът между проводника и правата, свързваща проводника с точката. Посоката ѝ се определя от правилото на дясната ръка. Във векторна диференциална форма dB=4πμ0r2Idl×er=4πμ0r3Idl×r, (er=rr).
Заряд на електрона e=1,602.10−19 C
Маса на електрона me=9,110.10−31 kg
Магнитна проницаемост на вакуума μ0=4π.10−7 H/m
Уравнение на състоянието за идеален газ с константа на адиабатата γ, извършващ адиабатен процес: p.Vγ=const.
а) Получете формула за големината на индукцията B1(z) на магнитното поле в точка, лежаща на оста на симетрия на окръжността, намираща се на разстояние z от равнината, в която лежи проводникът. [2 т.]
б) Нека на разстояние L от първия кръгов проводник се намира втори кръгов проводник, идентичен на първия (т.е. със същия радиус R и по който тече ток I със същата големина и посока). Осите на симетрия на двата проводника съвпадат и проводниците лежат в успоредни равнини (разстоянието между тях е L). Намерете при каква стойност на отношението k=RL , магнитното поле B2(z) по оста z в околност на средата между двата проводника ще бъде „най-еднородно“. Началото на оста z се избира в центъра на единия от двата проводника. Тогава центърът на другия проводник ще има координата z=L , а средата между тях: z=L/2 . [4 т.]
в) За така изчислената стойност на k, получете формула за големината на индукцията B2(2L) на магнитното поле в средата между двата проводника. [0,5 т.]
г) За да оцените доколко е еднородно магнитното поле по оста z между двата проводника, изчислете отношенията на индукцията в различни двойки точки: b1=B2(L/2)B2(0) и b2=B2(L/2)B2(L/4) . Представете отношенията b1 и b2 като десетични дроби с точност 4 знака след десетичната запетая. [1 т.]
д) Съвкупността от двата кръгови проводника, разгледана в подусловие б) се нарича Хелмхолцови бобини. За да се създава по-силно магнитно поле, обаче всеки от тези два кръгови проводника е заменен с N много близки проводника, образуващи соленоид (именно те образуват бобината). Приемете, че дължината на всяка от бобините е пренебрежимо малка (много по-малка от L). Тези Хелмхолцови бобини са с радиус R=20,0 cm и са част от експериментална установка за измерване на специфичния заряд на електрона (отношението e/me). За целта вакуумиран стъклен балон е поместен в средата между двата проводника (Хелмхолцовите бобини, там където магнитното поле е най-еднородно). Електрони, получени чрез термоелектронна емисия от нагрят катод във вакуумирания стъклен балон, с пренебрежима начална скорост, се ускоряват от електрично поле (между катода и анод) чрез напрежение U=200,0 V. След това се движат само под действие на магнитното поле във вакуумираната част на тръбата. В тръбата обаче има малко количество остатъчни газове, така че малка част от движещите се електрони взаимодействат с молекулите на остатъчните газове, възбуждат ги, след което при тяхната релаксация се наблюдава светене. Така траекторията на електроните може да се наблюдава с просто око, защото „свети“. Установено е, че при ток през бобините I=1,378 A, траекторията на електроните е окръжност с радиус точно r=5,00 cm. Изчислете броя N на намотките във всяка от Хелмхолцовите бобини. [2,5 т.]
а) Индукцията ΔB на магнитното поле, създадено от част от проводника с дължина Δl, по който тече ток I, в точка на разстояние z от равнината, в която лежи проводника, е ΔB=4πμ0y2IΔl , където y=R2+z2. [0.5 т.] Нейната проекция по оста на симетрия е ΔBz=ΔBsinα=ΔByR. [0.5 т.] Тъй като от съображения за симетрия индукцията на магнитното поле е насочена по оста на симетрия на кръговия проводник, то индукцията, създадена от целия проводник, е B1(z)=∑ΔBz=4πμ0y3IR∑Δl=4πμ0y3IR2πR=4πμ0(R2+z2)23I2πR2=2μ0I(R2+z2)23R2=2Rμ0I(1+(Rz)2)231 . [1 т.]
б) Нека разгледаме магнитното поле в околност на средата между двата проводника. Нека точка е на разстояние x от средата. Тогава индукцията на магнитното поле в тази точка е B2(z)=B1(2L+x)+B1(2L−x)=2Rμ0I(1+(R2L+x)2)231+(1+(R2L−x)2)231. [0.5 т.] Тъй като функцията B2(x) е четна, то първата ѝ производна dxdB2(x)(x=0) е нула, т.е. в средата стойността на индукцията на магнитното поле е екстремум (минимум или максимум). Функцията ще е „най-плоска“, когато и втората ѝ производна е нула. [0.5 т.]
Първата производна е dxdB2(x)=2Rμ0I(−23)(1+(R2L+x)2)25R212(2L+x)+(−23)(1+(R2L−x)2)25R212(2L−x)(−1)=−2R33μ0I(1+(R2L+x)2)25(2L+x)−(1+(R2L−x)2)25(2L−x). [0.5 т.]
Втората производна е dx2d2B2(x)=−2R33μ0I(1+(R2L+x)2)251+(1+(R2L+x)2)27(2L+x)(−25)R212(2L+x)−(1+(R2L−x)2)25−1−(1+(R2L−x)2)27(2L−x)(−25)R212(2L−x)(−1). [0.5 т.]
Нейната стойност за x=0 е dx2d2B2(x)(x=0)=−2R33μ0I[(1+(2RL)2)252+(1+(2RL)2)272(2L)(−25)R212(2L)]=−R33μ0I(1+(2RL)2)251[1−1+(2RL)25(2RL)2]. [1 т.] Тя е равна на нула, когато 1−1+(2RL)25(2RL)2=0, откъдето L=R или k=RL=1. [1 т.]
в) За k=RL=1, B2(2L)=Rμ0I(1+(21)2)231=2Rμ0I212564. [0.5 т.]
B2(4L)=2Rμ0I(1+(R2L−4L)2)231+(1+(R2L+4L)2)231=2Rμ0I[(1617)231+(1625)231] . Следователно b1=2125641+2231≈0,9458, [0.5 т.] и b2=212564(1617)231+(1625)231≈0,9958. [0.5 т.]
д) Скоростта v, която придобиват електроните след ускоряването им от електричното поле, се определя от закона за запазване на енергията, 2mv2=eU, откъдето v=m2eU. [0.5 т.] За да се движат по окръжност, скоростта на електроните трябва да е перпендикулярна на магнитните силови линии. Тогава центростремителната сила е силата на Лоренц, rmv2=evB2(2L), откъдето B2(2L)=r1e2mU . [0.5 т.] Използвайки израза за B2(2L) и отчитайки факта, че вместо един, има N проводника, то тогава r1e2mU=Rμ0NI12564 , откъдето N=μ0IrR32e125mU. [0.5 т.] След заместване, N≈154. [1 т.]