Национално пролетно състезание по физика, 12 – 14 март 2021 г., Стара Загора — Специална тема · 12 март 2021 г. · 10 т.
Условие
Турбореактивният двигател е двигател, основно използван като самолетен двигател, чиято основна съставна част е газова турбина, и чието действие се основава на изгарянето на смес от подаван под налягане въздух и гориво. Получената при изгарянето топлина нагрява газовата смес и разширявайки се, тя излиза от двигателя с голяма скорост, като създава реактивна тяга.
а) Нека разгледаме прост модел на турбореактивен двигател. Самолетът се движи равномерно спрямо въздуха със скорост vi , т.е. въздухът влиза в двигателя със скорост vi , а излиза от него със скорост ve (спрямо двигателя). Плътността на влизащия въздух е ρ , а сечението на отвора на двигателя – S . Получете формула за реактивната сила Fr , действаща на двигателя. [1 т.]
б) Нека в двигателя при изгарянето на горивото се отделя количество топлина за единица време q=ΔtΔQ . Получете формула за коефициента на полезно действие η на двигателя. [1 т.]
в) Процесите в най-простия модел на такъв двигател (без турбина) се моделират с кръговия процес (цикъла) на Brayton. Той е съставен от две изобари и две адиабати. Изчислете коефициента на полезно действие ηB на такъв цикъл за идеален газ с коефициент на адиабатата γ (γ=cVcp) . Двата изобарни процеса се извършват съответно при налягания p1 и p2 (p2>p1) . Уравнението на състоянието на идеалния газ при адиабатния процес е p.Vγ=const. . [2 т.]
г) Нека разгледаме по-конкретен модел на реактивен двигател (без турбина). Влизащият в двигателя въздух има скорост vi, температура Ti и налягане pi=p0 (виж фигурата). При навлизането в двигателя газът адиабатно си увеличава температурата до T1, налягането до p1, а скоростта му става нула. След това изгарящото гориво (масата му се пренебрегва, променящият се химически състав на въздуха също не се отчита) отделя количество топлина за единица време q=ΔQ/Δt . При този процес газът се нагрява изобарно до температура T2 и налягане p2=p1, като скоростта му все още е нула. След това газът се разширява адиабатно до температура Te , налягане pe=p0 и започва да се движи спрямо двигателя със скорост ve . Докажете, че T1−Ti=2cpvi2 , където cp е специфичният топлинен капацитет при постоянно налягане (т.е. cp=ΔmΔTΔQ , при p=const.) [0.5 т.] Получете формула за скоростта ve=ve(vi,ρ,S,q,cp,Ti) на изтичане на въздуха от двигателя. [3,5 т.]
Схема на реактивния двигател без турбина със състоянията „i“, „1“, „2“ и „e“.
д) Оказва се, че моделът на реактивния двигател без турбина, описан в подусловие г), има много нисък КПД. Затова ще разгледаме усложнен модел, по който работят турбореактивните двигатели (с турбина, виж схемата и фигурата).
Схема на турбореактивния двигател с турбина: състояния „i“, „1“, „3“, „4“, „2“ и „e“; работата A се предава от дясната към лявата част на турбината.Разрез на реален турбореактивен двигател: INTAKE, COMPRESSION, COMBUSTION и EXHAUST; Cold Section и Hot Section.
Влизащият в двигателя въздух има скорост vi, температура Ti и налягане pi=p0 (виж фигурата). При навлизането в двигателя газът адиабатно си увеличава температурата до T1, налягането до p1, а скоростта му става нула. След това лявата част на турбината компресира въздуха адиабатно до състояние с температура T3, налягане p3, а скоростта му продължава да е нула. Отношението (степента на компресия) p1p3=b . При това турбината извършва работа A (неизвестна) за единица време върху газа. След това изгарящото гориво (масата му се пренебрегва, променящият се химически състав на въздуха също не се отчита) отделя количество топлина за единица време q=ΔQ/Δt . При този процес газът се нагрява изобарно до температура T4 и налягане p4=p3, като скоростта му все още е нула. След това газът извършва същото количество работа A за единица време върху дясната част на турбината, при което адиабатно достига до температура T2, налягане p2, а скоростта му продължава да е нула. След това газът се разширява адиабатно до температура Te , налягане pe=p0 и започва да се движи спрямо двигателя със скорост ve . Получете формула за скоростта ve=ve(vi,ρ,S,q,cp,Ti,b) на изтичане на въздуха от двигателя. [2,5 т.]
Отговори
а)Fr=ΔtΔp=ΔtΔm(ve−vi)=ρSvi(ve−vi)
б)η=qFrvi=qρSvi2(ve−vi)
в)ηB=1−(p2p1)γγ−1
г)ve=vi1+ρSvi(cpTi+2vi2)q
д)ve=vi2+ρSvi2q1−(1+2cpTivi2)bγγ−11
Решение
а) Реактивната сила е Fr=ΔtΔp=ΔtΔm(ve−vi)=ρSvi(ve−vi). [1 т.]
б) Коефициентът на полезно действие на двигателя е η=QполученаAполезна=qFrvi=qρSvi2(ve−vi) . [1 т.]
в) Коефициентът на полезно действие ηB на такъв цикъл е ηB=Q1A=Q1Q1−Q2=1−Q1Q2 . Тъй като 2-3 и 4-1 са изобарни процеси, Q1=Cp(T3−T2), Q2=Cp(T4−T1), следователно ηB=1−T3−T2T4−T1 . [0.5 т.] От уравнението за адиабатния процес p.Vγ=const. и уравнението на състоянието за идеален газ TpV=const. , получаваме pγ1−γ.T=const. . Съответно за адиабатните процеси 1-2 и 3-4, p1γ1−γ.T1=p2γ1−γ.T2 и p1γ1−γ.T4=p2γ1−γ.T3 . Разделяйки двете уравнения, получаваме T1T4=T2T3. [0.5 т.] Представяйки формулата за ηB във вида ηB=1−T2(T2T3−1)T1(T1T4−1), получаваме ηB=1−T2T1 , ηB=1−(p2p1)γγ−1 . [1 т.]
Цикълът на Brayton в p–V координати: изобарите при p1 и p2, адиабатите и топлините Q1 и Q2.
г) Нека разгледаме частта въздух между състояния „i“ (влизащия) и „1“ (преди поглъщането на топлина). Тази част въздух е отворена стационарна система (отляво влиза постоянно въздух с температура Ti и налягане pi=p0, а отдясно излиза същата маса въздух при температура T1 и налягане p1). Нека разгледаме преминаването на един мол въздух през тази система. Тъй като системата не се променя и процесът е адиабатен, ако навлизащият въздух нямаше кинетична енергия, тогава Ui−U1=p1V1−piVi, откъдето следва че величината, която се запазва в този случай, е Ui+piVi=U1+p1V1 (нарича се енталпия). Обаче тъй като навлизащия въздух вкарва допълнително количество кинетична енергия, то 21μvi2=U1+p1V1−(Ui+piVi)=CVT1+RT1−(CVTi+RTi)=Cp(T1−Ti). Следователно T1−Ti=cp21μvi2=2cpvi2[0.5 т.]
За да получим формулата за скоростта ve на изтичане на въздуха от двигателя, написваме връзките между състоянията „i“, „1“, „2“ и „e“: T1−Ti=2cpvi2 (2) (между „i“ и „1“), T2−Te=2cpve2 (3) [0.5 т.] (между „e“ и „2“), q=ΔtΔmcp(T2−T1)[0.5 т.] (4) (между „1“ и „2“). Допълнително от адиабатните процеси „i“-„1“ и „2“-„e“ следва, че Tip0γ1−γ=T1p1γ1−γ и T2p2γ1−γ=Tep0γ1−γ . [0.5 т.] Като отчетем факта, че p1=p2 и разделим последните две равенства едно на друго, се получава TiTe=T1T2 . [0.5 т.] (5) Така, използвайки (2), (3), (4) и (5), 2cpve2=T2−Te=T2(1−T1Ti)=(T1+ΔtΔmcpq)(1−T1Ti)=(Ti+2cpvi2+ΔtΔmcpq)(1−Ti+2cpvi2Ti)=[0.5 т.]=(Ti+2cpvi2+ΔtΔmcpq)(Ti+2cpvi22cpvi2) , или ve2=vi21+ΔtΔmcp(Ti+2cpvi2)q, ve=vi1+ρSvi(cpTi+2vi2)q . (6) [0.5 т.]
д) Аналогично на предното подусловие за да получим формулата за скоростта ve на изтичане на въздуха от двигателя, написваме връзките между състоянията „i“, „1“, „3“, „4“ „2“ и „e“: T1−Ti=2cpvi2 (7) (между „i“ и „1“), T2−Te=2cpve2 (8) (между „e“ и „2“), q=ΔtΔmcp(T4−T3) (9) (между „3“ и „4“). Допълнително от адиабатните процеси „i“-„1“, „1“-„3“, „4“-„2“ и „2“-„e“ следва, че Tip0γ1−γ=T1p1γ1−γ (10), T1p1γ1−γ=T3p3γ1−γ (11), T4p4γ1−γ=T2p2γ1−γ (12) и T2p2γ1−γ=Tep0γ1−γ (13). С разсъждения, аналогични на тези в началото на подусловие г), може да се докаже, че ΔtΔmA=cp(T3−T1)=cp(T4−T2), откъдето T3−T1=T4−T2 (14). [0.5 т.] Така, използвайки връзки (8) и (14), 2cpve2=T2−Te=T1+T4−T3−Te (15). От (10), (11), (12) и (13) следва, че T3Ti=T4Te (16). [0.5 т.] Замествайки (16) в (15), 2cpve2=T1+T4−T3−T3T4Ti . [0.5 т.] Използвайки (9), 2cpve2=T1+ΔtΔmcpq−(1+ΔtΔmcpT3q)Ti . Използвайки (11), 2cpve2=T1+ΔtΔmcpq−(1+ΔtΔmcpT1bγγ−1q)Ti . [0.5 т.] Използвайки (7), 2cpve2=Ti+2cpvi2+ΔtΔmcpq−1+ΔtΔmcp(Ti+2cpvi2)bγγ−1qTi . След преобразования, ve=vi2+ρSvi2q1−(1+2cpTivi2)bγγ−11 . (17) [0.5 т.] Вижда се, че при b=1, (17) се опростява до (6).