Диференциални уравнения в кинематиката
Автор: Claude Fable
Как се решават уравненията на движение: разделяне на променливите, класификация на линейните уравнения и методът на комплексната експонента.
Урок
На ниво „Специална тема“ кинематиката спира да бъде „заместване във формулите за равноускорително движение“. Вторият закон на Нютон е диференциално уравнение, и когато силата зависи от скоростта или положението — съпротивление на въздуха, пружина, затихване — трябва да можете да го решите, а не да разпознаете готов случай. Този модул изгражда пълния инструментариум: разделяне на променливите, класификацията линейно/хомогенно/автономно и универсалния метод на комплексната експонента, който по-късно ще носи целите модули за трептения и вериги.
| Ресурси | ||||
|---|---|---|---|---|
| Zhou | Zhou Основата на този модул. Работете със записките паралелно с текста тук. | Основата на този модул. Работете със записките паралелно с текста тук. | ||
| Morin - Introduction to Classical Mechanics | Morin - Introduction to Classical Mechanics Подробният вариант на теорията с още решени примери. | Подробният вариант на теорията с още решени примери. | ||
| Kleppner, Kolenkow - An Introduction to Mechanics | Kleppner, Kolenkow - An Introduction to Mechanics Общ преговор на кинематиката, ако не сте я виждали със сериозен матанализ. | Общ преговор на кинематиката, ако не сте я виждали със сериозен матанализ. | ||
| Feynman Lectures | Feynman Lectures За удоволствие и физическа интуиция. | За удоволствие и физическа интуиция. | ||
Разделяне на променливите
Най-често срещаното уравнение в кинематиката има вида или : производната на величината зависи само от самата величина. Такова уравнение се решава механично — събирате всичко с от едната страна, всичко с от другата и интегрирате от началното до крайното състояние:
Задача за концентрация – опитайте се да решите тази задача преди да продължите!
Решението заслужава да се изпише подробно, защото съдържа два похвата, които ще използвате стотици пъти.
Вторият закон на Нютон по вертикалата (посока нагоре е положителна, тялото лети нагоре):
Разделяме променливите и интегрираме от началното условие до момент :
Решаваме за и преименуваме :
Проверка по граничните случаи (навик, който никога не пропускаме): при развиваме и получаваме — точно началното ускорение . При остава — крайната скорост, при която съпротивлението балансира тежестта. Размерностите също излизат: , така че е скорост.
Внимание: Немият индекс не е границата
В междинния интеграл променливата под интеграла и горната граница не са едно и също нещо: интегрираме по немия индекс от до . Много автори (и много решения на олимпиади) пишат и за двете. Ако ги слеете наум, ще „диференцирате границата“ погрешно. Пишете , докато не приключите, после преименувайте.
Класификация: линейно, хомогенно, автономно
Идея 1: Кои уравнения са „хубави“
Едно диференциално уравнение за е особено лесно, когато е:
- от втори ред — съдържа най-много ; решението се определя от начално положение и начална скорост;
- линейно — няма произведения на ; тогава важи принципът на суперпозицията: ако и са решения, то и е решение;
- хомогенно — всеки член съдържа точно една степен на или производните му; тогава е решение и амплитудата е произволна;
- автономно (инвариантно на транслации във времето) — времето не се появява явно; тогава решенията могат да се отместват по .
Затихващият принуден осцилатор е линеен, но нехомогенен и неавтономен; махнете и направете константа — и получавате „най-хубавия“ клас.
Идея 2: Комплексната експонента решава всичко от хубавия клас
Всяко линейно, хомогенно, автономно уравнение се решава по един и същ начин: допускаме комплексно решение , заместваме, съкращаваме и получаваме полином за . Общото решение е суперпозиция на комплексните експоненти за всички корени, а физичното решение е реалната му част.
Демонстрация върху хармоничния осцилатор : заместването дава , т.е. с . Тогава
с реални , определени от началните условия. Никакво „налучкване на синуси“ — методът е алгоритъм.
Кога налучкването на експонента се проваля
Полиномът за има точно толкова корена, колкото е редът на уравнението — освен когато корен се повтори. При двоен корен второто решение е (проверете за : корените са , а решенията и ). В практиката два корена никога не са точно равни, затова случаят изглежда патологичен — но той е границата, към която решенията се приближават непрекъснато, и задача 7 от записките разнищва защо това изобщо се преподава. Това е и първата среща с явление, което ще видите пак при критично затихване в M4.
Уравнението (Бесел) е:
Задачи
Точките в тагването следват записките на Zhou (1 = загрявка, 4 = много трудна). Пълните решения са в M1Sol — гледайте ги чак след честен опит.
| Статус | Източник | Име на задачата | Трудност | Тагове | |
|---|---|---|---|---|---|
| Zhou M1 | Нормално | Покажи таговетеГранични случаи, Съпротивление | |||
| Zhou M1 | Трудно | Покажи таговетеРазделяне на променливите, Съпротивление | |||
| Zhou M1 | Трудно | Покажи таговетеЕнергетичен подход, Съпротивление | |||
| Zhou M1 | Лесно | Покажи таговетеКомплексни числа | |||
| Zhou M1 | Нормално | Покажи таговетеКомплексни числа, Трептения | |||
| USAPhO 2012 | Трудно | Покажи таговетеДиференциални уравнения, Кинематика | |||
| Zhou M1 | Трудно | Покажи таговетеДиференциални уравнения, Концептуална | |||
| Zhou M1 | Много трудно | Покажи таговетеДиференциални уравнения, Степенни редове |