IOAA 2012, Теория — Задача 16. Long Questions — 1
6th International Olympiad on Astronomy and Astrophysics — Theoretical Exam · 4 август 2012 г.
Внимание: Бележка към темата
Българските условия са запазени. Добавени са английски решения и критерии от отделен архивен файл, с обозначени разминавания между източниците. Инструкциите дават 10 точки за кратка и 30 точки за дълга задача. Архивното съхранение не установява официално издателско право.
Общи инструкции. Теоретичен и практически тур
- Продължителността на всеки тур е 5 часа.
- Напишете Вашия Student ID код (а не Вашето име!) на всяка страница за решения.
- Всеки тур е индивидуален и използването на каквито и да било материали, които не са Ви предоставени от организаторите е забранено.
- Таблица с константи и необходима информация за теоретичния тур ще бъде предоставена на всички ученици.
- Калкулатори ще бъдат предоставени на всички участници, от организаторите. Само тези калкулатори могат да бъдат използвани по време на теоретичния и практическия тур.
- Условията на задачите ще Ви бъдат дадени, разпечатани на хартия, а също ще разполагате и с една страница за всяка задача, на която да напишете решението си.
- Максималният резултат за всяка къса теоретична задача е 10 точки, за всяка дълга е 30 точки.
- Ще Ви бъде предоставена светло зелена хартия, която можете да използвате като чернова.
- Крайното решение на всяка задача трябва да бъде написано на листа, предназначен за съответната задача. В случай, че имате нужда от още листи, уведомете квесторите и се уверете,че сте изписали Вашия код и номера на задачата на всеки допълнителен лист. Използвайте римски цифри.
- Можете да записвате Вашите изчисления с молив, но крайните решения трябва да са изписани със син химикал. Сини химикали ще Ви бъдат предоставени от организаторите.
- Номерирайте страниците, така че да има информация колко листа сте използвали. Ако например, до края на тура използвате 15 листа, то номерирайте ги така: 1/15, 2/15, 3/15 и т.н.
Константи и необходима информация
| Величина | Стойност |
|---|---|
| Маса на Земята | |
| Радиус на Земята | |
| Земно ускорение | |
| Наклон на земната ос | |
| Тропична година | 365.2422 средни слънчеви дни |
| Сидерична година | 365.2564 средни слънчеви дни |
| Албедо на Земята | 0.39 |
| Маса на Луната | |
| Радиус на Луната | |
| Средно разстояние Земя–Луна | |
| Наклон на лунната орбита | |
| Албедо на Луната | 0.14 |
| Видима величина на пълната Луна | |
| Маса на Слънцето | |
| Светимост на Слънцето | |
| Абсолютна величина на Слънцето | 4.72 |
| Ъглов диаметър на Слънцето | |
| Маса на Юпитер | |
| Диаметър на човешката зеница | |
| Височина на статуята на Христос | |
| Височина на Айфеловата кула | |
| Астрономическа единица | |
| Голяма полуос на Марс | |
| Голяма полуос на Юпитер | |
| Парсек | |
| Разстояние до звездата на Барнард | |
| Гравитационна константа | |
| Константа на Планк | |
| Константа на Болцман | |
| Константа на Стефан–Болцман | |
| Константа на Хъбъл | |
| Скорост на светлината | |
| Маса на протона | |
| Маса на деутерия | |
| Маса на неутрона | |
| Маса на | |
| Маса на |
Печатна единица: За константата на Болцман оригиналната таблица показва ; запазена е без физическа нормализация.
Допълнителна информация
За спиралните галактики зависимостта на Тъли–Фишер има вида , където и .
Съставът на Вселената в таблицата е: барионна материя 4%, тъмна материя 22%, тъмна енергия 74%.
Условие
Астроном, намиращ се на Земята, наблюдава кълбовиден звезден куп, който има ъглов диаметър α, съдържа N звезди, всяка от които има една и съща абсолютна звезда величина . Разстоянието от купа до Земята е D. Представете си, че един биолог се намира в центъра на кълбовидния звезден куп.
1.1 Каква е разликата между сумарната видима звездна величина на всички звезди от купа, наблюдавани от астронома и сумарната видима звездна величина на всички звезди от купа, наблюдавани от биолога. Приемете, че пространственото разпределение на звездите в купа е равномерно и, че биологът може да вижда цялото небе и да определя сумарната звездна величина на всички звезди от купа.
1.2 Телескоп с какъв диаметър трябва да използва астрономът, за да вижда през него звездния куп, с такава яркост, с каквато биологът вижда купа?
1.3 Каква би била разлика между видимите звездни величини, наблюдавани от двамата учени, ако зрителното поле на биолога е ограничено до кръг с ъглов диаметър, равен на α.
Решение
English-language solution and marking scheme from the separately cited archive file. Printed disagreements with the Bulgarian prompt are qualified below.
English archive solution
A — Long Question 1

The figure gives .
A.1 / 1.1. The astronomer receives the flux of stars, each with absolute magnitude and luminosity , at distance :
The cluster is homogeneous, with constant density . A spherical shell at radius and thickness contributes
It is independent of . Divide the cluster into shells, with :
Consequently
A.2 / 1.2. Received energy is proportional to objective area. With objective diameter and pupil diameter ,
Setting gives , so
A.3 / 1.3. The biologist sees a fraction of light coming from distance . is the area inside a cone of aperture intersecting a sphere of radius whose centre is the cone vertex: a spherical cap of height .
The fraction is independent of , and . Thus
Marking: A.1, flux A 4 pt; independence of 5 pt; flux B 4 pt; answer 2 pt. A.2, diameter as a function of fluxes 3 pt; diameter calculation 3 pt. A.3, flux-fraction formulation 2 pt; calculation 4 pt; new magnitude 3 pt.
Оригинал в Архива: Theoretical-bg.pdf · решение от архива: Theoretical_solutions.pdf · допълнителни данни: instructions-bg.doc · допълнителни данни: constants-bg.doc