IOAA 2016, Теория, български — Задача 11. Гравитационни вълни

Теоретичен тур · 50 т.

Инструкции

(1) Пълната продължителност на теоретичния тур е пет часа.

(2) Теоретичният тур се състои от:

ЗадачиТочки всякаОбщо
от 1 до 51010 × 5 = 50 точки
от 6 до 102020 × 5 = 100 точки
от 11 и 125050 × 2 = 100 точки

Общо = 250 точки

(3) Във Вашия плик Вие ще намерите

a. Текстовете на задачите, преведени на английски език

b. Текстовете на задачите, преведени на Вашия език

c. Таблица с константи на английски език

d. Taблица с константи на Вашия роден език

e. Бланка за отговори и решения за всяка задача (Summary answersheet)

f. Начална страница (Cover sheet)

(4) Моля, изплзвайите само син или черен химикал за писане. За чертане, можете да използвате молив.

(5) Няма да бъдат отнемани точки за невярно или липсващо решение на нито една от задачите.

(6) Ще бъдат отнемани точки, ако отговорът на някоя задача е посочен, без подробно решение.

(7) Ще се отнемат точки, ако крайният отговор е записан с неправилен брой цифри или ако лиспва мерна единица или тя е неправилна.

(8) Трябва да използвате стойностите на фундаменталните и астрономическите константи, които са включени в таблицата, която Ви е предоставена.

(9) Инструкции, касаещи бланката за отговори и решения

a.Вие ще разполагате с отделна бланка за отговори (Summary answersheet) за всяка една задача. Крайният отговор на всяка една задача трябва да записан в съотвеното поле в тази бланка. Моля, запишете Вашия състезателен код и броя страници, използвани за решението на всяка една задача, в заглавната страница.

b. От Вас се изисква да напишете подробно решение в предоставеното място. Ако е необходимо, можете да поискате допълнителни листи (blank answersheets).

c.Моля, пишете решението на всяка задача на отделен лист!

d. Напишете Вашия състезателен код, номера на задачата и номера на страницата на ПРЕДНАТА страна на всяка една страница за решения (blank answersheet). Напишете Вашия състезателен код и номер на страницата на ОБРАТНАТА страна на всяка страница за решения.

e.Номерата на страниците трябва да са последователни, т.е. ако Вие използвате 20 страници за целия тур (включително и бланките за отговори (Summary Answersheets)), номерата на страниците трябва да са от 1 до 20.

f. Моля, пишете само в очертаното поле!

g. Моля, зачертайте всичко, което сте написали, но не бихте искали да бъде оценявано.

(10) В края на тура:

a. Ясно запишете на началната страница (Cover sheet) номерата на странциите на които са написани решенията на всяка задача.

b. Проверете дали сте написали Вашия състезателен код на всички страници!

c. Поставете: началната страница, всички бланки за отговори и решения, празните листи и листите за чернова в плика. Можете да вземете със себе си текстовете на задачите и таблицата с константи.

Таблица с константи

Фундаментални константи

Скорост на светлината във вакуумc=2.998×108 m s−1c = 2.998\times10^8\ \mathrm{m\,s^{-1}}
Константа на Планкh=6.626×10−34 J sh = 6.626\times10^{-34}\ \mathrm{J\,s}
Константа на БолцманkB=1.381×10−23 J K−1k_B = 1.381\times10^{-23}\ \mathrm{J\,K^{-1}}
Константа на Стефан-Болцманσ=5.670×10−8 W m−2 K−4\sigma = 5.670\times10^{-8}\ \mathrm{W\,m^{-2}\,K^{-4}}
Заряд на електронаe=1.602×10−19 Ce = 1.602\times10^{-19}\ \mathrm{C}
Гравитационна константаG=6.674×10−11 N m2 kg−2G = 6.674\times10^{-11}\ \mathrm{N\,m^2\,kg^{-2}}
Универсална газова константаR=8.315 J mol−1 K−1R = 8.315\ \mathrm{J\,mol^{-1}\,K^{-1}}
Число на АвогадроNA=6.022×1023 mol−1N_A = 6.022\times10^{23}\ \mathrm{mol^{-1}}
Закон на Вин за отместване на максимума на излъчванеλmT=2.898×10−3 m K\lambda_m T = 2.898\times10^{-3}\ \mathrm{m\,K}
Маса на електронаme=9.109×10−31 kgm_e = 9.109\times10^{-31}\ \mathrm{kg}
Маса на протонаmp=1.673×10−27 kgm_p = 1.673\times10^{-27}\ \mathrm{kg}
Маса на неутронаmn=1.675×10−27 kgm_n = 1.675\times10^{-27}\ \mathrm{kg}
Атомна единица за маса (a.m.u.)1.661×10−27 kg1.661\times10^{-27}\ \mathrm{kg}

Астрономически константи

1 парсек (pc)3.086×1016 m3.086\times10^{16}\ \mathrm{m}
1 астрономическа единица (AU)a⊕=1.496×1011 ma_\oplus = 1.496\times10^{11}\ \mathrm{m}
Маса на СлънцетоM⊙=1.989×1030 kgM_\odot = 1.989\times10^{30}\ \mathrm{kg}
Радиус на СлънцетоR⊙=6.955×108 mR_\odot = 6.955\times10^8\ \mathrm{m}
Светимост на СлънцетоL⊙=3.826×1026 WL_\odot = 3.826\times10^{26}\ \mathrm{W}
Видима звездна величина на Слънцето в момент на местно пладнеm⊙=−26.72 magm_\odot = -26.72\ \mathrm{mag}
Слънчева константа (за Земята)1366 W m−21366\ \mathrm{W\,m^{-2}}
Видим ъглов диаметър на Слънцетоθ⊙=30′\theta_\odot = 30\prime
Маса на ЗемятаM⊕=5.972×1024 kgM_\oplus = 5.972\times10^{24}\ \mathrm{kg}
Радиус на ЗемятаR⊕=6.371×106 mR_\oplus = 6.371\times10^6\ \mathrm{m}
Тропична година365.242 solar days=3.156×107 s365.242\ \text{solar days} = 3.156\times10^7\ \mathrm{s}
Маса на ЮпитерMJ=1.898×1027 kgM_J = 1.898\times10^{27}\ \mathrm{kg}
Радиус на орбитата на ЮпитерRJ=5.203 AUR_J = 5.203\ \mathrm{AU}

Условие

За първи път гравитационни вълни бяха регистрирани от двата детектора на гравитационната обсерватория LIGO, които се намират в градовете Ханфорд и Ливингстън, САЩ, през Септември 2015г. Резултатите от едно от тези наблюдения (отклонение от равновесното положение, като функция на времето, в секунди) са показани на приложената фигура. В тази задача, ние ще интерпретираме тези резултати, разглеждайки тяло с много малка маса m (пробно тяло), движещо се по орбита около обект със съществено по-голяма маса M (т.е., m≪Mm \ll M). Ще разгледаме различни модели, предполагащи различна природа на масивното тяло.

Графика на сигнала GW150914 по данни на LIGO Louisiana: вертикална ос h (× 10^21) от −1 до 1, хоризонтална ос t (s) с деления 0.3, 0.35, 0.4, 0.45; осцилираща крива с нарастваща амплитуда и честота до максимума, отбелязан със стрелка „Epoch of Merger“ около t ≈ 0.42 s; надписи „GW150914 as observed from LIGO Louisiana“ и „Data Source: LIGO Open Science Centre“.

Пробното тяло (имащо маса m) губи от своята механична енергия, поради това, че излъчва гравитационни вълни. В резултат от това, неговата орбита намалява своя радиус и това продължава докато то достигне повърхността на централното тяло, или в случая на черна дупка радиуса на най-близката стабилна орбита (ISCO). Този радиус се задава с израза by RISCO=3RschR_{\mathrm{ISCO}} = 3R_{\mathrm{sch}}, където RschR_{\mathrm{sch}} е радиусът на Шварцшилд на черната дупка. Това се нарича “epoch of merger". Тогава амплитудата на излъчваните гравитационни вълни е максимална, също както и честотата им. Тази честота във всеки един момент е двойно по-голяма от честотата с която малкият обект се движи по своята орбита. В тази задача, ние ще разгледаме подробно само излъчването на гравитационните вълни, излъчени преди сливането (“epoch of merger"), предполагайки, че законите на Кеплер са в сила. След момента на сливане, формата на гравитационните вълни се променя драстично.

(T11.1) Нека да разгледаме резултатите от наблюденията на гравитационни вълни, показани на фигурата по-горе. Оценете орбиталния период T0T_0, в момента на сливането “epoch of merger", а след това оценете и честотата, f0f_0, на тези вълни, точно преди момента на сливането. [3 т.]

(T11.2) За всяка една звезда от Главната последователност, радиусът RMSR_{\mathrm{MS}} и масата MMSM_{\mathrm{MS}} са свързани със степенен закон, както е показано в таблицата:

RMS∝(MMS)αwhere α=0.8for M⊙<MMS=1.0for 0.08M⊙≤MMS≤M⊙\begin{array}{lll} R_{\mathrm{MS}} & \propto & (M_{\mathrm{MS}})^{\alpha} \\ \mathrm{where}\ \alpha & = & 0.8 \qquad \mathrm{for}\ M_{\odot} < M_{\mathrm{MS}} \\ & = & 1.0 \qquad \mathrm{for}\ 0.08M_{\odot} \le M_{\mathrm{MS}} \le M_{\odot} \end{array}

Ако централният обект е звезда от Главната последователност, запишете израз за максималната възможна честота на гравитационните вълни, fMSf_{\mathrm{MS}}, като функция на масата на звездата (в единици слънчеви маси) (MMS/M⊙)(M_{\mathrm{MS}}/M_{\odot}) и α\alpha. [10 т.]

(T11.3) Използвайки резултата, получен в предното подусловие, определете подходящата стойност за α\alpha за която се постига максималната възможна честота на гравитационните вълни fMS,maxf_{\mathrm{MS,max}} за звезда от Главната последователност. Оценете тази честота. [9 т.]

(T11.4) Максималната възможна маса на едно бяло джудже е 1.44 M⊙1.44\ M_{\odot} (известна като граница на Чандрасекар). Съотношението между масата и радиуса на белите джуджета се задава с връзката R∝M−1/3R \propto M^{-1/3}. Радиусът на бяло джудже с маса равна на масата на Слънцето е равен на 6 000 km. Намерете максималната възможна честота fWD,maxf_{\mathrm{WD,max}}, на излъчваните гравитационни вълни, ако тялото с маса m, обикаля около бяло джудже. [8 т.]

(T11.5) Неутронните звезди са особени, компактни обекти, чиито маси са в диапазона между 1 and 3M⊙1\ \mathrm{and}\ 3M_{\odot}, а радиусите им са в интервала 10−15 km10 - 15\ \mathrm{km}. Намерете в какъв диапазон (от fNS,minf_{\mathrm{NS,min}} до fNS,maxf_{\mathrm{NS,max}}) може да се намира честотата на излъчваните гравитационни вълни, ако тялото с маса m, пада към неутронна звезда. [8 т.]

(T11.6) Ако пробното тяло (с маса m) обикаля около черна дупка, то запишете израз за честотата fBHf_{\mathrm{BH}} на излъчваните от него гравитационни вълни, като функция на масата на черната дупка MBHM_{\mathrm{BH}}, и масата на Слънцето M⊙M_{\odot}. [7 т.]

(T11.7) Използвайки САМО периода (или честотата) на гравитационните вълни преди момента на сливане, определете дали централният обект може да бъде: звезда от Главната последователност (MS), бяло джудже (WD), неутронна звезда (NS) или черна дупка (BH). Отбележете Вашия избор бланката за отговори (Summary Answersheet). Оценете масата на обекта MobjM_{\mathrm{obj}} в единици слънчеви маси M⊙M_{\odot}. [5 т.]

Решение


Оригинал в Архива: theory_bg.pdf · официални решения: theory_sol.pdf · допълнителни данни: instructions_theory_bg.pdf · допълнителни данни: tableofconstants_bg.pdf · допълнителни данни: theory.pdf