НОА 1998, Сборник задачи 1998–1999 — Задача 25. Републикански кръг на I НОА (Варна, 2 април 1998 г.), VII÷IX клас — задача 5
ЗАДАЧИ за първи кръг на олимпиадата по астрономия
Внимание: Бележка към темата
Сборник с шест отделни комплекта задачи с решения (1997/1998 и 1998/1999 г.): първи и втори кръг, републикански кръг на I НОА (Варна, 2 април 1998 г.), I кръг на задочната школа, I и II кръг на II НОА. Задачите са номерирани последователно 1–64; комплектът и групата са посочени в заглавието на всяка задача.
Задочна школа по астрономия, I кръг
Право на индивидуално участие в задочната школа имат всички ученици в посочените класове (курсове). Всеки участник трябва да изпрати решенията на задачите от настоящия първи кръг на адрес:
Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Николай Коперник”
п.к. 120, гр. Варна 9000
Крайният срок на изпращането е 15 януари 1998 г. (дата на пощенското клеймо от мястото на изпращане). Решенията на задачите да са написани четливо и поставени общо в един плик заедно с празен плик, на който е залепена марка и написан адресът на автора на решенията.
Пожелаваме ви успех!
Условие
Изстрелян е спътник, чиято задача е да следи миграцията на слоновете в Африка. Той обикаля около Земята с период 88 минути. На борда на спътника е монтирана камера, с фокусно разстояние 180 cm и разделителна способност на приемника (). Информацията се предава на Земята посредством геостационарен спътник, чиято орбита е на височина 35 770 km. Ще бъде ли достатъчна разделителната способност на камерата, за да може спътникът да изпълнява поставената му задача? (Радиусът на Земята е 6370 km).
Отговори
0.1 m
Най-малкият различим обект е около 10 cm, така че слоновете се виждат.
Решение
За да определим размерите на обекти по земната повърхност, които могат да бъдат различавани с камерата, трябва да изчислим височината, на която лети спътникът. Използваме третия закон на Кеплер:
или
( 2 т. )
където km е периодът на спътника, - периодът на геостационарния спътник, - радиус на орбитата на спътника с камерата, - радиус на орбитата на геостационарния спътник:
( 1 т. )
Периодът на геостационарния спътник е равен на периода на едно завъртане на Земята около оста ѝ, т.е. на едно звездно денонощие: ( 2 т. )
където Н е височината на спътника над земната повърхност.
( 1 т. )
Нека h е разстоянието от обектива на камерата, на което се получава образът на фотографирания обект, l- разделителната способност на фотоемулсията, L- размерът на обект с изображение равно на разделителната способност на камерата, f- фокусното разстояние на камерата. Обективът O създава изображение на обекта L върху приемника (виж фигурата).

Нека големината на това изображение l е равна на разделителната способност на приемника, т.е. .
I начин:
От подобието на триъгълниците от фигурата следва, че
, и следователно: . ( 2 т. )
От основното уравнение на геометричната оптика
получаваме, че .
Тогава окончателно получаваме:
. ( 3 т. )
Тъй като , то при числовите пресмятания е удобно да напишем:
( 2 т. )
II начин: От формулата за мащаб на камера
( 2 т. )
следва, че или: .
Тъй като , то
, или . ( 3 т. )
Следователно
. ( 2 т. )
Тъй като слоновете са съществено по-големи от 10 cm, то няма проблеми да бъдат наблюдавани с този спътник. ( 0 т. )
ЗАБЕЛЕЖКА
Максималният брой точки е 20. Необходимият брой точки, за допускане до участие в следващия кръг е:
А) За ученици от VII÷IX клас - 13 точки;
Б) За ученици от X÷XII клас - 13 точки.
Справочни данни (II кръг на II НОА, VII - IX клас)
Справочни данни: екваториален радиус на Земята R = 6378 km.
Справочни данни (II кръг на II НОА, X - XII клас)
Справочни данни: екваториален радиус на Земята R = 6378 km, звездно денонощие , сидеричен лунен месец .
Оригинал в Архива: 1998-1999-booklet.pdf