НОА 1999, III кръг (национален), 7–12 клас — VII–IX.5. 5 (7-9 клас) · Практическа задача

Построяваме калибровъчна крива, изразяваща зависимостта на диаметъра $D$ на ирисовата диафрагма от звездната величина $m$ на звездите, като използваме данните за звездите от таблицата. С помощта на тази крива графично получаваме звездните величини на звездите 1–7. Те са:

След това построяваме диаграма, даваща зависимостта на звездната величина от спектралния клас. Тъй като всички звезди са от звездния куп Плеяди, можем да считаме, че те са на едно и също разстояние от нас. Ето защо, разликите между наблюдаваните звездни величини на тези звезди са същите, както разликите между техните абсолютни звездни величини и взаимните положения на звездите върху диаграмата се определят само от абсолютните им звездни величини, т.е. от тяхната светимост. Следователно графиката, която сме построили, представлява диаграма на Херцшпрунг-Ръсел. Нанесените звезди ясно очертават горната лява част от Главната последователност, където са горещите сини и бели звезда. Съществуването на такива звезди на Главната последователност означава, че звездният куп е много млад, защото времето им на живот е относително кратко. Над горния ляв край на Главната последователност са четирите звезди гиганти, т.е. с клас светимост III. Те вече са преминали етапа на Главната последователност и следователно или са по-масивни от останалите, поради което тяхната еволюция е протекла по-бързо, или са се образували по-рано, или и двете. Като очертаем приблизително Главната последователност по звездите с клас светимост V, можем да определим спектралните класове, които трябва да имат двете звезди от купа с допълнително зададени звездни величини: