НОА 2005, II кръг (областен), 11–12 клас — Задача 1
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА · ЦЕНТРАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ · VIII НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ · II кръг · Ученици от 11-12 клас
Условие
В двойната звездна система HD 48915 една от компонентите има видима звездна величина и температура 25 000 K. Какво може да се каже за тази звезда и за мястото ѝ на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел? Обосновете вашия отговор с пресмятания. Паралаксът на двойната звезда е 0.379”.
Отговори
- Звездата е бяло джудже — долна лява част на диаграмата Херцшпрунг-Ръсел (Сириус B); разстояние r = 2,64 pc, светимост ~400 пъти по-слаба от слънчевата, радиус ~370 пъти по-малък от слънчевия.
Решение
Решение: Разстоянието до звездата е
където е паралаксът в дъгови секунди, а се измерва в парсеци. За разстоянието получаваме = 2.64 парсека, което означава, че това е една от най-близките до нас звезди. Видимият блясък на звездата, обаче, е много слаб.
Звездната ѝ величина = показва, че тя не се вижда с невъоръжено око. Следователно светимостта на звездата е много пъти по-ниска от тази на Слънцето. Същевременно виждаме, че звездата е много гореща – температурата ѝ е Т = 25000 K. Оттук можем да направим извода, че звездата се намира в долната лява част на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел и представлява бяло джудже. Бихме могли да се досетим дори, че звездната система HD 48915 е Сириус и неговият спътник.
Да сравним светимостта на бялото джудже със светимостта на Слънцето . Разстоянието от Земята до Слънцето е = 1 AU. Пресмятаме и разстоянието до звездата в астрономически единици:
Да намерим видимата звездна величина , която звездата би имала, ако се намираше на разстояние от нас 1 AU. С означаваме осветеността, създавана на Земята от звездата, когато е на разстояние от нас, а с – осветеността, която тя би създавала, ако беше на разстоянието от нас до Слънцето , и пресмятаме:
Съгласно формулата на Погсон:
За светимостите на звездата и Слънцето можем да напишем:
където е видимата звездна величина на Слънцето.
Следователно звездата е около 400 пъти по-слабо излъчваща от Слънцето.
А сега да сравним радиусите на звездата и на Слънцето. Приемайки, че Слънцето излъчва като абсолютно черно тяло, можем приблизително да изразим неговата светимост чрез температурата му = 5800 K и радиуса със следното съотношение:
където е константата на Стефан-Болцман. Аналогична формула можем да напишем и за звездата, означавайки с и нейната температура и нейния радиус:
Като разделим почленно тези съотношения, получаваме:
Звездата е около 370 пъти по-малка от Слънцето по размери, според нашата оценка. Обект с такива размери може да бъде бяло джудже.
По-точно определеният радиус на бялото джудже – спътник на Сириус, се оказва около 100 пъти по-малък от този на Слънцето. Получената тук от нас оценка е доста по-различна, макар и да е от същия порядък. Ето някои причини за неточността на нашия резултат:
- Използвайки формулите (1) и (2) за връзката между светимостите, радиусите и температурите на бялото джудже и Слънцето, ние приемаме, че всеки от тези обекти излъчва като абсолютно черно тяло;
- В същите две формули по принцип трябва да фигурира болометричната светимост (светимостта в целия електромагнитен спектър), а нашите определения на светимостите се основават на звездните величини на звездите във видимата част от спектъра.
Справочни данни за всички възрастови групи
| Средно разстояние от Земята до Слънцето | 1 AU = 150 000 000 km |
| Видима звездна величина на Слънцето | |
| Температура на Слънцето | 5800 K |
Оригинал в Архива: NOA2_2005_11-12problems.pdf · официални решения: NOA2_2005_11-12solutions.pdf