НОА 2005, IV кръг, Старша възраст — Задача 1. Най-бързият метеор
VIII Национална олимпиада по астрономия, IV кръг, 15 юли 2005 г., гр. Стара Загора, ученици старша възраст · 15 юли 2005 г.
Условие
1 задача. За младия астроном Жельо Желев, от всички космически обекти, принадлежащи към Слънчевата система, най-интересни са метеорните тела. Той си задава въпроса колко бърз може да е най-бързият метеор.
Опитайте се де пресметнете възможно най-точно максималната скорост, с която метеорно тяло може да навлезе в земната атмосфера. При какви условия, кога и къде такова метеорно тяло може да предизвика най-бърз метеор? Пресмятанията направете, като отчетете всички фактори. Съпротивлението на въздуха да се пренебрегне.
Отговори
Максимумът се получава при челна среща в перихелия: параболична скорост спрямо Слънцето на перихелийното разстояние плюс орбиталната скорост на Земята, след което тялото се ускорява допълнително от земната гравитация. Ако се отчете и линейната скорост на въртене на екваториална точка (около 0.5 km/sec), скоростта би надвишила 74 km/sec. Условия: в полунощ, над екватора, около преминаването на Земята през перихелия, метеорът в зенита с радиант на хоризонта.
Решение
Решение: Едно метеорно тяло би имало максимална линейна скорост относно Земята, ако в момента на срещата му с нашата планета са изпълнени следните условия:
- Тялото се движи относно Слънцето с максималната възможна скорост. На разстояние от Слънцето, равно на разстоянието до Земята, това е параболичната скорост:
където е масата на Слънцето. Тя би била най-голяма на най-малко разстояние до Слънцето, т.е. когато Земята е в перихелий. Тогава:
където е средното разстояние от Земята до Слънцето, равно на една астрономическа единица, а е ексцентрицитетът на земната орбита.
- Тялото трябва да се движи в посока обратна на орбиталното движение на Земята, което се извършва със скорост:
При това скоростта на метеорното тяло относно Земята ще е:
Но докато пада към Земята, метеорното тяло ще изпитва нейното гравитационно въздействие и ще се ускори допълнително до скорост . За да я намерим, използваме закона за запазване на енергията на метеорното тяло. На голямо разстояние от Земята неговата енергия ще се определя само от кинетичната енергия на движение със скорост , а в момента, когато навлезе в земната атмосфера, енергията му ще бъде сума от кинетичната енергия на движение със скорост и потенциалната енергия в близост до земната повърхност. Тогава:
Окончателно получаваме:

За да бъде видимата ъглова скорост на метеора максимална, той трябва да е в зенита на наблюдателя. В противен случай метеорът би се появил на по-далечно линейно разстояние от наблюдателя и ъгловата му скорост би била по-малка. Метеорът трябва да е ориентиран успоредно на земната повърхност, т.е. радиантът му трябва да е на хоризонта. Иначе наблюдателят би виждал проекция на метеора и съответно по-малка ъглова скорост.

Най-бърз метеор би се видял в полунощ над екватора. Тогава към неговата скорост би се добавила и линейната скорост на въртене на екваториална точка от земната повърхност. Тя е около 0.5 km/sec, така че скоростта на метеора би надвишила 74 km/sec. Не е нужно да отчитаме наклона на екватора към еклиптиката, защото времето от годината трябва да е около преминаването на Земята през перихелия. Това е близо до лятното слънцестоене, когато в полунощ за наблюдател на земния екватор метеорът в зенита би трябвало да се движи успоредно както на еклиптиката, така и на небесния екватор.
Ако наблюдаваме по-бърз метеор от този, то бихме направили извода, че той се предизвиква от метеорно тяло, което не принадлежи на Слънчевата система, а идва от междузвездното пространство и се движи относно Слънцето по хипербола със скорост по-голяма от параболичната скорост.
Оригинал в Архива: NOA4_2005_STproblems.pdf · официални решения: NOA4_2005_STsolutions.pdf