НОА 2010, II кръг (областен), 9–10 клас — Задача 4
XIII Национална олимпиада по астрономия 2010, областен кръг, ученици от 9-10 клас · 6 март 2010 г. · 10 т.
Условие
Решили сте да построите на двора голям слънчев часовник. За да ориентирате правилно гномона, трябва да определите с добра точност направлението север-юг. За целта провеждате наблюдения на Слънцето в моментите на изгрев и залез.
• Как можете по посоките към Слънцето в тези два момента да определите точно направлението север-юг, без големи допълнителни пресмятания? [7 т.]
• Кога през годината е най-подходящо да извършите измерванията? [3 т.]
Отговори
• Ъглополовящата на посоките към Слънцето при изгрев и при залез дава направлението север-юг.
Валидно е, когато деклинацията на Слънцето практически не се променя между двата момента.
• Около лятното и зимното слънцестоене, когато деклинацията на Слънцето почти не се променя.
Решение
Решение:
Обикновено се казва, че Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Строго погледнато, това изобщо не е така. Слънцето непрекъснато се движи по еклиптиката и променя както ректасцензията си, така и своята деклинация. Тази непрекъсната промяна на координатите на Слънцето води до това, че практически никога Слънцето не изгрява точно от изток и не залязва точно на запад. Дори през дните на равноденствието. Още повече, че както моментите, така и положенията на изгрева и залеза на Слънцето се влияят от атмосферната рефракция.
За да може да намерим по изгревите и залезите посоката юг, без големи пресмятания, би било добре Слънцето да не променя своята деклинация, която определя точно откъде ще изгрее то. Ако Слънцето не променя своята деклинация, посоките към него в моментите на изгрева и залеза ще бъдат на равни ъгли от посоката юг.
През годината съществуват периоди от време, когато Слънцето променя изключително бавно своята деклинация, или почти не я променя. Това са периодите около лятното и зимното слънцестоене. Тогава Слънцето се движи успоредно или почти успоредно на небесия екватор и деклинацията му почти не се променя. Трябва да изберем два момента на изгрев и залез на Слънцето, които са максимално близо до моментите на слънцестоене. Тогава грешката, която бихме допуснали, ще бъде най-малка. Определяме посоките към Слънцето в тези моменти. Намираме ъглополовящата на тези посоки и тя е търсеното направление север-юг.
Критерии за оценяване (10т.):
За разбиране и обяснение на факта, че посоките на изгрева и залеза не са симетрични в един ден относно направлението север-юг – 4 т.
За определяне и обосновка на най-благоприятния период за провеждане на наблюдението – 3 т.
За описание и обяснение на начина, по който можем да определим направлението север-юг по посоките към изгрева и залеза – 3 т.
Справочни данни:
Радиус на Земята 6370 км
Радиус на Луната 1740 км
Разстояние от Земята до Луната 384 000 км
Радиус на Юпитер 71 000 км
Разстояние от Юпитер до Слънцето 5.2 AU
Орбитален период на Юпитер 11.86 години.
Разстояние от Земята до Слънцето 150 000 000 км.
Оригинал в Архива: NOA2_2010_9-10problems.pdf · официални решения: NOA2_2010_9-10solutions.pdf