НОА 2011, III кръг (национален), 11–12 клас — Задача 3. Шега на «боговете»
Национална олимпиада по астрономия 2011, национален кръг, възрастова група XI – XII клас · 26 март 2011 г. · 12 т.
Условие
Земята обикаля около Слънцето по елипса, в един от фокусите на която се намира Слънцето. В другия фокус, както знаем, няма нищо. Да предположим, че нашата планета случайно влиза в полезрението на галактична цивилизация с високо развити космически технологии. Проявявайки също толкова мащабно чувство за хумор, цивилизацията мигновено премества Слънцето от единия в другия фокус на земната орбита.
• Опишете качествено и обяснете какво ще се случи с орбитата на Земята, ако в момента на преместването тя е в перихелия на сегашната си орбита. А ако е в афелия?
• Съществува ли точка от земната орбита, в която ако се намира Земята в момента на преместването, формата на орбитата не се променя? Какво, обаче, се променя тогава?
Влиянието на другите планети да не се отчита
Справочни данни:
Радиус на земната орбита – км.
Маса на Слънцето – кг
Радиус на Слънцето – 696 000 км
Гравитационна константа – м /кг.сек
Радиус на орбитата та Юпитер – 5.20 астрономически единици
Радиус на Юпитер – 71 500 км
Радиус на орбитата на Сатурн – 9.54 астрономически единици
Отговори
- • В перихелий: Земята се оказва на афелийно разстояние с перихелийна скорост и минава на по-външна орбита, допираща се до старата в тази точка – с по-голяма голяма полуос и по-дълъг период. В афелий: обратното – по-вътрешна орбита с по-малка голяма полуос и по-къс период.
- • Да – двете точки, в които малката ос допира орбитата. Формата и размерите не се променят, но перихелият и афелият си разменят местата, а годината, в която е станала смяната, е по-къса (съответно по-дълга).
Решение
Решение (12 т.):
Тъй като земната орбита е много близка до кръговата, двата фокуса на елипсата са близо един до друг. Същественото в случая е, че когато Земята е в перихелий, тя е най-близо до този фокус на елиптичната орбита, в който се намира Слънцето. Тогава, освен че Земята е най-близо до Слънцето, там орбиталната ѝ скорост е максимална. Скоростта в перихелий е по-голяма от кръговата скорост за това разстояние от Слънцето. Обратно, скоростта на Земята в афелия на орбитата ѝ е минимална. Скоростта там е по-малка както от кръговата скорост за афелийното разстояние, така и от перихелийната скорост. Ако в момента в който Земята преминава през перихелия на орбитата си, Слънцето “прескочи” в другия фокус, изведнъж ще се окаже, че Земята е на афелийно разстояние от Слънцето, но с перихелийна скорост. Това означава, че тя ще започне да се движи около Слънцето по по-външна орбита, която ще включва в себе си предишната орбита, като ще се докосва до нея само в една точка – тази точка, в която се е намирала в момента на смяната, т.е. в перихелия на старата орбита. Голямата полуос на орбитата ще е по голяма и следователно и периодът на обикаляне ще е по-дълъг.
Ако в момента на преместването на Слънцето Земята се намира в афелия на своята орбита, тя изведнъж ще се окаже на перихелийно разстояние от него, но с афелийна скорост. Афелийната скорост е по-малка от перихелийната и Земята ще започне да се движи по орбита по-близка до Слънцето, която ще се докосва до предишната орбита в точката в която е станала смяната, т.е. в афелия на старата орбита. Голямата полуос на орбитата и периодът на обикаляне около Слънцето ще са по-малки.
Има две точки по орбитата на Замята, обаче, в които тя се движи с еднаква скорост, но в противоположни посоки. Тези точки се намират там където малката ос допира орбитата и я разделя на две еднакви части, полуелипси, в едната от които се намира перихелият на орбитата, а в другата – афелият на орбитата. Въпреки, че по дължина и форма двете части на орбитата са еднакви, те се изминават за различно време. Половината орбита, съдържаща перихелия, се изминава за по-кратко време отколкото другата половина, която съдържа афелия. Ако в момента на смяната Земята се намира в една от двете точки, то прескачането на Слънцето от единият фокус в другия няма да промени размерите и формата на орбитата. Обаче ще настъпи друга интересна промяна в движението на Земята. Нека тя е преминала перихелия и е на средата на пътя към афелия на орбитата си. Прескачането на Слънцето ще доведе до това, че перихелият и афелият ще си разменят местата. На Земята, която ще продължи движението си по орбитата, ще ѝ се наложи отново да премине през тази половина от орбитата, която съдържа перихелия. Заедно с всички последствия от това – отново по-бързо движение и повече топлина от Слънцето. След това всичко ще продължи както и преди смяната. Само, че през лятото, в началото на юли, вместо да преминава през афелия Земята ще преминава през перихелия на орбитата си и обратно – през зимата, в началото на януари, вместо да преминава през перихелия Земята ще преминава през афелия на орбитата си. А годината, в която се е случила смяната, ще бъде по-къса от другите години. Разликата в продължителността на годините ще е равна на разликата във времената, за които Земята изминава двете, еднакви по големина и форма, но различни по средна скорост, половини на земната орбита.
Ако смяната стане, когато на Земята ѝ предстои да навлезе в половината на орбитата съдържаща перихелия, ще се случи обратното – ще се повтори преминаването през афелия на орбитата и ще преживеем най-дългата, затова пък малко по-студена, година. Всички останало е аналогично на предишния случай.
Критерии за оценяване:
За правилни разсъждения за новата орбита, когато Земята е в перихелий – 3т.
За правилни разсъждения за новата орбита, когато Земята е в афелий – 3т.
За обяснение на случая, в който формата и размерът на земната орбита не се променят, както и смяната на перихелия и афелия – 4т.
За правилни разсъждения относно следствията от смяната – 2т.
Оригинал в Архива: NOA3_2011_11-12problems.pdf · официални решения: NOA3_2011_11-12solutions.pdf