НОА 2019, IV кръг, Младша възраст — Задача 1. Лунно затъмнение
18 юли 2019 г. · 20 т.
Условие
На 21-ви януари 2019 г. от Земята имахме възможност да наблюдаваме пълно лунно затъмнение. На предоставената Ви схема е показан пътят на Луната през земната сянка, по време на това затъмнение. С пунктирана линия е изобразена еклиптиката. В таблицата са дадени моментите на различните контакти на Луната със сянката и полусянката на Земята в универсално време (UT). Използвайки схемата и данните, с които разполагате, определете:

А) Дали възелът от лунната орбита, през който Луната е преминала, е низходящ или възходящ;
Б) Какъв е диаметърът на сечението на земната сянка, през което преминава Луната, изразен в километри;
В) Какво е разстоянието между Земята и Луната по време на затъмнението и видимия ъглов лунен диаметър за земния наблюдател;
Г) В колко часа по Универсално време Луната преминава през възела от орбитата си;
Д) Колко време по-рано или по-късно трябваше да се случи това затъмнение, за да бъде то централно;
Е) Каква би била продължителността на пълната фаза на затъмнението, ако то беше централно.
Справочни данни
Радиус на Луната: .
Радиус на Земята: .
Разстояние между Земята и Слънцето: млн .
| Характерни моменти на затъмнението | UT |
|---|---|
| Първи контакт с полусянката (P1) | 2:36:30 |
| Първи контакт със сянката (U1) | 3:33:54 |
| Втори контакт със сянката (U2) | 4:41:17 |
| Трети контакт със сянката (U3) | 5:43:16 |
| Четвърти контакт със сянката (U4) | 6:50:39 |
| Последен контакт с полусянката (P4) | 7:48:00 |
Решение
А)
Виждаме, че Луната пресича еклиптиката в посока от юг на север, следователно тя преминава през своя възходящ възел на орбитата.
Б)
Измерваме диаметър на лунния диск по схемата, която ни е дадена и получаваме . Диаметърът на лунната сянка е . Понеже сечението на земната сянка, през което Луната преминава и самата Луна са на едно и също разстояние от нас, то отношението на техните размери по схемата е равно на отношението на техните линейни диаметри. От тук намираме, че диаметърът на сянката е: .
В)
Нека с да означим разстоянието между центъра на Земята и върха на земната сянка, а с разстоянието от Земята до Слънцето.
От съображения произтичащи от подобни триъгълници, можем да запишем:
Използвайки още една двойка подобни триъгълници записваме:
Видимият ъглов диаметър на Луната е:
Г)
Построяваме двете прави, които са допирателни към положенията на лунния диск, дадени на схемата. След това построяваме правата, която им е успоредна и преминава точно по средата между тях. Това е правата по която се е движил центърът на лунния диск. Продължаваме тази права и еклиптиката, докато се пресекат. Точката, в която се пресичат в именно възелът на лунната орбита.

Между моментите на първи и последен контакт с полусянката лунният център се премества на разстояние по дадената схема. От дадените ни моменти пресмятаме, че това се случва за време . По схемата измерваме, че възелът се намира на разстояние западно от положението на първия контакт с полусянката. Понеже Луната се движи в посока от запад на изток по своята орбита, то преминаването през възела е било някакъв интервал от време преди първия контакт (P1). Този интервал намираме чрез равенството:
Преминаването през възела е станало в 22:55 UT на 15-ти юли.
Д)
По схемата измерваме, че разстоянието между центъра на сянката и възела е . Използвайки, че видимият ъглов диаметър на Луната е , а размерът на лунния диск на схемата е , то намираме, че ъгловото разстояние между възела центъра на сянката е . За да бъде затъмнението централно, то трябва тези двете точки да съвпаднат. Следователно, това е могло да се случи, ако сянката се е намирала на тези 228 дъгови минути западно по еклиптиката. Но сянката на Земята, както и Слънцето, се движи в посока от запад на изток, с период една година или . От тук пресмятаме, че центърът на сянката е бил във възела приблизително преди затъмнението, т.е. то е трябвало да се случи на 12-ти юли, за да бъде централно.
Е)
Продължителността на пълната фаза на затъмнението (от U2 до U3) е 62 минути. От дадената ни схема измерваме, че центърът на лунния диск, за този времеви интервал, се премества с . Ако затъмнението беше централно, то по време на пълната фаза центърът на Луната щеше да се премести на разстояние, което е разликата между диаметрите на сянката и на Луната. Тази разлика е . Следователно продължителността на такова централно затъмнение би била .
Критерии за оценка (20 т)
- Правилен отговор за възела и аргументация – 2 т;
- Правилен метод за намиране на диаметъра сянката и верен числен отговор – 3 т;
- За правилна математическа постановка за намиране на разстоянието Земя–Луна – 3 т;
- За правдоподобен резултат – 1 т;
- За правилен видим ъглов размер на Луната – 1 т.;
- За правилен метод по който се намира моментът в който Луната преминава през възела и правдоподобен числен резултат – 4 т;
- За правилен метод по който се намира моментът, в който центърът на сянката е съвпадал с възела и правдоподобен числен резултат – 4 т;
- За правилно намиране на продължителността на централното лунно затъмнение и правилен числен резултат – 2 т.
Бележка към източника
В сниманото официално решение са отпечатани , и датите „15-ти юли“ и „12-ти юли“. Те са запазени, въпреки несъответствията помежду им и с датата 21 януари в условието. Тези несъответствия са в оригинала.
Оригинал в Архива: IMG_20190719_145302.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145321.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145342.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145352.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145401.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145411.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145427.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145434.jpg · допълнителни данни: IMG_20190719_145459.jpg