НОА 2025, I кръг (общински), 9–10 клас — Задача 1. Разстояния в Космоса
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ ХХVIII НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ І кръг Ученици от 9-10 клас · 10 т.
Указания към участниците
Задачите можете да решавате сами вкъщи или да ги обсъждате със съученици и приятели. За решаването на някои от тях ще са ви нужни числени данни, които не са дадени в условията. Ще ви потрябват знания, които не се учат в училище, или пък ще срещнете думи, чието значение може би не знаете. Потърсете необходимата информация в книги, учебници, интернет. Обърнете се за помощ към вашите учители.
Но все пак имайте предвид: Писмени работи с цели пасажи от текст, копирани от Интернет, преписани буквално от книги или повтарящи се с други писмени работи, ще бъдат анулирани! Писмените работи трябва да са подготвени самостоятелно. В тях всичко прочетено и научено трябва да обясните с ваши оригинални мисли.
Обяснявайте вашите отговори!
Условие
Определянето на разстоянията до обектите в далечния Космос е една от най-важните задачи пред астрофизиката.
- Опишете (на не повече от половин страница всеки) три метода, чрез които астрономите измерват разстоянията до изучаваните от тях обекти. Нека поне един от тези методи да е подходящ за измерване на разстояния извън пределите на Млечния път.
Отговори
- Описание на три метода: годишен паралакс, стандартни свещи (цефеиди, свръхнови от тип Iа), закон на Хъбъл-Льометр.
Решение
Решение.
- Първият метод, на който ще се спрем, се основава на явлението годишен паралакс на звездите. Това представлява отместването на видимото положение на една звезда поради движението на Земята по нейната орбита. Схематично, годишният паралакс е показан на Фигура 1.

На фигурата е показан частен случай, когато звездата се намира точно на 90⁰ от равнината на земната орбита (еклиптиката). При такива условия, с течение на годината видимото положение на звездата описва окръжност с ъглов радиус по небесната сфера, (приемаме земната орбита за кръгова). Този радиус е годишният паралакс на звездата. Използвайки го, можем да намерим разстоянието до нея. От показания триъгълник се вижда, че
където е радиусът на орбитата на Земята. Видно е, че колкото по-близо до нас е звездата, толкова по-голям годишен паралакс има тя. Понеже ъгълът е много по-малък от 1 rad, можем да използваме приближението
Ако паралаксът се измерва в секунди, а разстоянието в парсеци, то е в сила следното съотношение:
Звезди, които се намират на отстояние от еклиптиката по-малко от 90⁰, поради паралактичното си движение описват елипси с голяма полуос, равна на ъгъла . Колкото по-близо до еклиптиката се наблюдава една звезда, толкова по-сплесната е тази елипса.
- За определяне на разстоянията в астрономията се използват и т.нар. стандартни свещи. Това са обекти, чиято светимост или знаем, или можем да изчислим, чрез някаква друга тяхна наблюдателна характеристика.
Един вид стандартни свещи са променливите звезди от клас цефеиди. Те са пулсиращи звезди с огромна светимост, за които е установено, че има връзка между средната абсолютна звездна величина и периода на пулсация (зависимост период-светимост). Точната формула не се изисква от учениците. Този период може да бъде измерен от наблюдения и от него да се изчисли средната абсолютна звездна величина на цефеидата . Също така, от наблюдения може да се измери средната видима звездна величина . Тогава, използвайки формулата за модул на разстоянието
можем да определим разстоянието до цефеидата .
Друг вид стандартни свещи са свръхновите от тип Iа. Те се причиняват от бели джуджета в тесни двойни системи, върху които акретира вещество от другия компонент на системата. Когато масата на бялото джудже надвиши границата на Чандрасекар (около 1,4 маси на Слънцето), то избухва и това се нарича свръхнова от тип Iа. Установено е, че този вид свръхнови имат сравнително еднакви (по-точно сравнително лесни за изчисляване) абсолютни звездни величини в момента, в който блясъкът им е максимален. Тази абсолютна звездна величина е приблизително . От наблюдения можем да измерим видимата звездна величина в максимум на блясъка и чрез горната формула да изчислим разстоянието до свръхновата. Това е един от методите, които се използват за измерване на разстояния до най-далечните обекти във Вселената.
- Законът на Хъбъл-Льометр се използва в друг метод, чрез който могат да се измерват разстояния до галактики, които са на разстояние не по-малки от 10 Мpc от Млечния път. Съгласно този закон, ако дадена галактика се наблюдава на разстояние от нас, то тя се отдалечава със скорост
където е константата на Хъбъл. Нейната стойност според съвременните измервания е около 70 (km/s)/Mpc.
А скоростта, с която една галактика се отдалечава от нас, може да бъде изчислена чрез измерване на червеното отместване на линиите в нейния спектър. За малки стойности на () с добра точност може да се използва приблизителната формула
където е скоростта на светлината.
Критерии за оценяване (общо 10 т.):
За назоваване на всеки от методите – 3 т. (3 × 1 т.)
За правилно и пълно описание на начина, по който методите се използват за измерване на разстояния – 6 т. (3 × 2 т.)
За наличие на метод, приложим за обекти извън Млечния път – 1 т.
При оценяването на тази задача трябва да се има предвид, че използваните от ученика методи за определяне на разстояния в Космоса могат да бъдат съществено различни от описаните в авторското решение. Ако обяснението е правилно и пълно, следва да се присъдят максимален брой точки.
Допълнителна информация и срок
Разгледайте страницата на олимпиадата в интернет: http://astro-olymp.org
В нея ще видите изображенията в тези задачи с много по-добро качество, отколкото на напечатаните на лист текстове.
Можете да видите и задачите за всички кръгове на последните няколко астрономически олимпиади заедно с техните решения. В раздела, наречен „Пищов“, има информация, която ще ви помогне да решавате астрономически задачи. Засега тази информация е изложена във вид, който е подходящ повече за учениците от VІІ до ХІІ клас.
Решенията на задачите предайте на вашите учители по предмета Човекът и природата за V-VІ клас, или по физика за VІІ-ХІІ клас.
Краен срок за предаване на решенията – 17 януари 2025 г.
Оригинал в Архива: 25-I-910.pdf · официални решения: a25-I-910.pdf